НЕЛЕПО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЛЀПО. 1. Нареч. от нелеп; глупаво, безсмислено. Просто нямах сили в себе си да му разкажа това. И понеже скрих от него най-важното, сега усещах как разказът ми звучи малко нелепо и неубедително. П. Вежинов, Б, 95. Романът беше фалшиво скроен и нелепо написан. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 143.

2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се и под. Означава, че някаква постъпка се оценява като проява на неблагоразумие. Нелепо би било — обяснява той [Плеханов] — да хвалим тия автори, които изразяват приятни за нас обществени стремежи, и да порицаваме ония, които са изразители на неприятни. Г. Цанев, СИБЛ, 362.