НЕЛЀПОСТ

НЕЛЀПОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Нещо, което противоречи на здравия разум, което се преценява или представя като безсмислено, глупаво; глупост, безсмислица, нелепица. Но когато човек желае и очаква хубавото, тогава той най-малко се страхува, че някаква нелепост може да го осуети. Т. Харманджиев, КВ, 483. — Помислете си каква нелепост... каква страшна нелепост представлява една велика кауза, поддържана от нищожества... И обратното — забележителни личности, впрегнати в услуга на една нищожна, дребнава кауза. Др. Асенов, ТКНП, 109. Не скръб, не жалост, а както винаги безгранична ненавист извикваше у мене тази нелепост — смъртта! Г. Райчев, Сб??СЕП, 141-142. Той си позволява всякакви нелепости, защото му се прощават. Веригаров е една дребна душица и всичкият му идеал е да печели ефекти чрез шутовски остроти и плоски каламбури. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 63. — В живота се случват много по-големи нелепости, отколкото в романите. Ст. Христозова, ДТСВ, 109.

2. Обикн. мн. Думи, изрази или мисли, които са глупави, неразумни, безсмислени; глупости, безсмислици, нелепици. Много пъти .. я лъжех, че съм зает .. Тя често ме засичаше на улиците и знаеше, че я лъжа, но не се сърдеше, а ми говореше весели нелепости. И. Петров, ОЗап., 90. — Ами ти, като седна да ми пишеш такова писмо, да ми съчиняваш такива нелепости, не помисли ли, не си ли направи мъничко сметка — каква излиза тя, накъде отиваш? Г. Караславов, ОХ I, 240. — Синът ми има най-добрите учители, а приказва несвързани неща, нелепости. Й. Попов, БНО, 55.

Списък на думите по буква