НЕЛОВКО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЛО̀ВКО нареч. 1. Несръчно, неумело, непохватно. Людмила неочаквано го помоли да я научи на тенис.. Най-напред, както ѝ заповяда братовчедът, трябваше да се научи да държи ракетата. Тя я стискаше в ръка с всички сили, напрягаше се, замахваше някак ъгловато, неловко. Ем. Манов, ДСР, 380. Като се ръкува с Райна и Костадин, който се поклони неловко и с почит пое ръката ѝ, старата кимна на Иван и му се усмихна като на близък. Ем. Станев, ИК I и II, 92. — Ела, буба̀, да видиш! Той тръгна неловко подире ѝ. Като дете, което прохожда. Ст. Даскалов, ЕС, 267. Той постоя миг-два, невярващ и заслепен от щастие, после я привлече неловко до гърдите си и покри лицето ѝ с целувки. Л. Станев, ПХ, 79.

2. Неудобно, стеснително. — Е, какво? — проследи я с поглед майката. — Мина ли? Станка кимна утвърдително. Изведнъж ѝ стана много неловко, задето толкоз хора се разтичаха и разтревожиха за нея. Г. Караславов, ОХ IV, 70. А моите съдии бяха лъжци и измамници. Не знам дали те сега се чувствуват неловко от положението си, но аз се срамувам когато ги срещна. К. Калчев, ДНГГ, 32. Разстъпиха се пред гората мълчаливо и най-после Емилия някак си неловко прошепна: — Ще те помоля нещо, Петьо, но няма да ми се сърдиш! Ст. Даскалов, СЛ, 244.