НЕЛЮБЍМ

НЕЛЮБЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е любим, не е обичан. Тежеше му градът; той сещаше, че е чужд там, чужд и нелюбим. Г. Райчев, Избр. съч. I, 90. Когато я насилват да се омъжи за нелюбим човек, тя казва: "Това не може да бъде". С, 1954, кн. 3, 123. Как е прекарал цяла зима / в страна далечна, нелюбима, / без планини, без дъжд, без хлад? / А може би в неволи, глад / родината си е сънувал, / по нея чезнел и тъгувал? Д. Пантелеев, ВДК, 13.

Списък на думите по буква