НЕЛЮДИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЛЮДЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който избягва общуването с хората; необщителен. Увлечеше ли се да разказва, Йовков увличаше и своите слушатели ... Сякаш затвореният, нелюдимият Йовков се отделяше и отстъпяше място на впе‑

чатлителния, на разговорливия Йовков. Н. Лилиев, Сб??СЕП, 425.

2. Който е присъщ на такъв човек. Колко от лошите ни настроения, .. от моралното ни безразличие, от нелюдимите прояви на характера ни имат причината си в болеещ организъм! Ас. Златаров, Избр. съч. II, 315.

— От рус. нелюдимый.