НЕМАРЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕМАРЀНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от немаря; нехаене. Не е прилично, нито па полезно да употреблява человек речи .., които са изпорчени и развалени от небрежение (немарене) и от неучение. Люб., СбПер. п I, 36.