НЕМАРЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕМАРЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Обикн. като сказ. опред. Който не е грижлив, старателен, изпълнителен; небрежен. Когато мъжкият храни добре малките [канарчета], но женската е немарлива в това отношение, не винаги може да се отгледат всичките излюпени малки. Вл. Помаков, ПДП (превод), 122. Той беше едър, рус човек, със сини очи, но отпуснат и немарлив в облеклото си. Й. Йовков, ВАХ, 79. Ставаше все по-немарлива като студентка, докато един ден се убеди, че нейните първоначални амбиции да стане научен работник окончателно са изчезнали. Л. Дилов, ПБД, 34-35. Но със сълзи само, братя, не можем да помогнем нищо, доста сме плакали, доста сме биле немарливи и не сме са погрижили да помогнем на свойте еднородци. С, 1872, бр. 41. // Който е на човек с такива качества; небрежен. Там пък, където работата е била немарлива и нескопосна ръка е засявала, нивата беше по-слаба. Й. Йовков, Ж 1945, 208.

2. В или при който не личи грижа, старание, в който липсва прецизност; небрежен. И досега се срещат факти на недостатъчно грижливо, на крайно немарливо отношение към превода. Н. Лилиев, Съч. III, 118. По това време там нямаше никой освен граничният войник .. Изглеждаше селянче, видът му бе отпуснат и немарлив. П. Вежинов, ДБ, 36. Еманципацията на жената, разлаганието на семейството, немарливото възпитание на децата додето са мънички, сичко това ся намира в тясна свръзка помежду си. Лет., 1871, 187.