НЕМАРЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕМА̀РЯ, -иш, мин. св. нема̀рих, несв., непрех. Книж. С предл. за. Отнасям се небрежно към нещо, не обръщам внимание на нещо; нехая. Официалната общественост немареше за културата; тя нямаше интерес нейните плодове да станат достояние на широк кръг хора, затова се стремеше към културна изолация. Ив. Богданов, СП, 12. Облеклото му беше изискано и спретнато, но говореше за някаква небрежност, която подсказваше, че докторът немари много за външността си. Д. Спространов, ОП, 54. Войниците почнаха да мърморят, да немарят за службата си и да бягат. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 481. Тяхна милост уверяват, че желаят да турят училището на по-добър ряд .., но страдат от общата на всички наши градове и по-големи села болест — да ся мъчат да повдигнат по-горните си училища, а за първоначалните немарят. АНГ I, 125.