НЕМЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕМЀЯ, -ѐеш, мин. св. немя̀х, прич. мин. св. деят. немя̀л, -а, -о, мн. немѐли, несв., непрех. 1. Не говоря нищо, държа се като ням; мълча. Какво ще отвърне свещеникът? Съгласен ли е старейшината Миладин? А двамата старци .. немееха. Немееха, скрили устни в белите къдели на брадите си. Г. Манов, КД, 57. Той беше чист още, хубав, дете почти, а не умееше да гали! .. Ще се изправи до нея — висок, корав, скрил очи под вежди; ще залепи пръсти о бузата ѝ и — немее. А. Страшимиров, Съч. V, 127. Кои бяха тия хора, които студено немееха и не намираха сили да си подадат ръка един на друг, а сякаш всеки приемаше и чакаше смъртта на другия? Ст. Даскалов, РД, 1958, бр. 2, 2. Крещим: "Хайде на Балкана!"/ Крещим, но щом изтрезнеем, / забравяме думи, клетви, / и немеем, и са смеем / пред народни свети жертви! Хр. Ботев, Съч. 1929, 14.

2. Прен. Не издавам никакъв звук, шум. Наоколо беше много тихо. Нито един лист не трепваше над главите ни. Гората немееше. А. Каралийчев, СР, 117. Селото спи, къщата немее — ни светлинка, ни звук. На тъмното прозорче изведнаж като ранно кокиче цъфва забрадка. Б. Несторов, СР, 128. Бомбардировачите бяха отлетели, картечниците немееха. Т. Генов, Избр. пр, 242-243. Немееха тъмните върхари на дърветата. По небето бавно пълзеше зората. М. Яворски, ПОББ, 48.

3. Обикн. с предл. от или пред. Не съм в състояние да говоря, да кажа нещо, като ням съм, обикн. поради силно преживяване, вълнение, внезапно предизвикано от някого или нещо. Синко, мами, дойде си — само можа да чуе. Това бе достатъчно да изрази чувствата ѝ. Тя хълцаше, задавяше се и немееше от радост. Кр. Григоров, ОНУ, 152. Пратениците мълчали. Те немеели пред нейната [на Тодора] хубост и не знаели какво да кажат. П. Йорданова, СЕ, 80. Атанас засрамено млъкваше след такива думи; все му се струваше, че е изтървал нещо нередно: немееше пред мъдрото прозрение на своя приятел. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 265. Няма думи, с които това може да се изкаже! Човешкият език немее! Елин Пелин, Съч. I, 196.