НЕМИГАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕМЍГАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не мига. Капуджиите стояха неми, немигащи .. Мина още доста време, докато на вратата се изправи големецът .. Беше Юсуф ага. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 566. Лицето му веднага ѝ се стори познато — тези черни рошави коси, тези малко изпъкнали цигански очи, кръгли и немигащи като на гургулица, тя беше виждала някъде. Ем. Манов, ДСР, 79.

2. Прен. Обикн. за светлина — който не трепти. Зад линията на хоризонта се простира черното, сякаш изписано с туш небе. По него личат ярки звезди, които светят с равномерна немигаща светлина. НМ, 1961, бр. 206, 1. Дотегна ми това черно космично небе с немигащи звезди. НТМ, 1961, кн. 4, 18.