НЕМИЛОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕМЍЛОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Състояние, положение на някой или нещо, към когото (което) се проявява недоброжелателност. Това, че семейството му [на О. Пазвантоглу] взело мерки, за да опази имотите си и след постигналата го немилост, се оказало оправдано. В. Мутафчиева, КВ, 74. В немилост бил и поетът Михаил Ю. Лермонтов. Лермонтов написал стихотворение по повод смъртта на Пушкин, в което заклеймил убийците на великия поет. Заради това Лермонтов бил изпратен в кавказката армия. Ист. Х кл, 81. Знаменитата книга на Леон Доде "Пътешествието на Шекспир", написана още в 1896 г., е поставена в немилост от страна на Ватикана: тя е внесена .. в "индекса на запретените книги". К, 1928, бр. 119, 3. Заради любовта си към руския народ по време на Стамболовия режим, Панайот Хитов изпаднал в немилост. Н. Ферманджиев, РХ, 52.

2. Рядко. Проява на недоброжелателност към някого или към нещо. Физически Суворов бързо отпаднал. На всичко отгоре дошел и тежкият морален удар от страна на императора. Суворов получил царска немилост. ОФ, 1950, бр. 1766, 4. // Проява на немилостиво отношение към някого, липса на милост, жалост в поведението, действията на някого. Циганите за такова нещо [да бият] си дават и душата — тяхната безбожна немилост я няма ни в един европейски народ, колкото и да е варварски. Ц. Гинчев, ГК, 34-35. Сирота Стоянка мислеше, че са наказва и изплаща бащини си някакви грехове; но това не стигаше, тя трябаше да стане жъртва пред селската жестокост, пред бащина немилост за вечна рана и неутешима скърб на нейната жалостна майка и на нейните мили братя. Ил. Блъсков, ЗК, 107.