НЕМИНУЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕМИНУ̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се избегне, който непременно ще се случи; неизбежен. Досега ний опазихме мира и тишината, предотвратихме окупацията. Ако дойдете вий с войските си, ще има смутове и сражения и окупацията е неминуема. С. Радев, ССБ II, 145. Реших да се прехвърля през желязната ограда на двора и с бягство да се спася, иначе залавянето ми беше неминуемо. К. Митев, ПБ, 452-453. // Обикн. за нещо лошо, неприятно, за нещастие, злополука и под. — който не може да се предотврати, избегне; неизбежен. Една проста случайност ни избави от неминуемата катастрофа; ако не беше случайно в един момент дал сигнал един натоварен със стока морски параход .. щяхме непременно да се ударим. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 72. Определяше се денят на въстанието,.. предричаше се неминуемата гибел на вековния тиранин и край на черното робство. Д. Талев, И, 501.