НЕМЍРНИК

НЕМЍРНИК, мн. -ци, м. 1. Немирно, непослушно, буйно момче; палавник, непослушник. Той стори няколко крачки към момчето и вдигна над главата му патерицата.Казвай! Ти ли хвърли стрелата, немирнико? Ст. Загорчинов, ДП, 260. Немирникът, който в началото на лятото си направи такава лоша шега с нея като я спъна, сега ѝ беше станал мил и скъп като брат. Ем. Коралов, ДП, 165. На стената до одърчето му стоеше изправена дълга черничева пръчка, с която учителят стигаше ленивеца или немирника и в най-отдалечения ъгъл на школото. Д. Талев, ЖС, 151. Сега той искаше да открие немирниците, които кладат огън в тепавицата и реши веднаж завинаги да ги отучи от такива пакости. М. Марчевски, ГБ, 38.

2. Остар. Непокорен човек; бунтовник, бунтар. Един от местните първенци, който много зле беше настроен против този буен момък, .., нарочно подметна в приказването си и за този немирник. Т. Влайков, Мис. 1895, кн. 1, 29. Орхан .. намисли да направи едно съсловие изключително войнишко, съставено от чужденци, което да задава страх и на неприятеля отвън, и на немирниците отвътре. С. Бобчев, СОИ (превод), 14. Писмо от Белград известява, че една чета от 25 души немирници нападнали преди малко в турската земля с намерение да смутят мястото. ЦВ, 1861, бр. 17, 4.

Списък на думите по буква