НЕМО̀Й

НЕМО̀Й, мн. немо̀йте. Диал. Отрицателна повелителна форма от глагола мога; недей. — Кажи му да се прибира у дома, че ще се оплача от него в града ..Немой, дъще, недей така, с добро... Н. Каралиева, Н, 154. За всеки случай аз извадих пистолета, махнах предпазителя.Немой да стреляш, сине! .. Остави ги, ще минат и ще заминат. П. Вежинов, ЗНН, 139. — У-у, да не харосаш, — викаха те [момите] на Желяза.Немойте кълна, сестри, — преплесна Желяз, — на зъл час клетва ще ме настигне, че горко е за ясната ми звездица. А. Страшимиров, К, 9. Любе ле, немой запява, / .. /, че ще ма жално нажалиш. Нар. пес., СбВСт, 279.

Списък на думите по буква