НЕМОЩНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЀМОЩНО нареч. Без физически или духовни сили; безсилно. Старецът немощно се беше опрял о стената на изкопа, трепереше и виеше като куче. П. Славински, ПЩ, 369. Тя глухо, немощно извика, изпъна тялото си, олюля се веднъж-дваж във въздуха .. и .. падна на пода. П. Михайлов, ПЗ, 183. Като се защищаваше немощно, тя слабо извика: "Не ме докосвай!" Славянинът се отстрани и сви ръцете си зад гърба, като че ли се боеше от тях. Ст. Загорчинов, ЛСС, 115.