НЕНАВИЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕНАВЍЖДАМ, -аш, несв.; ненавѝдя, -иш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. ненавидя̀л, -а, -о, мн. ненавидѐли, св., прех. Изпитвам ненавист, силна омраза към някого или нещо; мразя. Той [А. Страшимиров] дълбоко обичаше народа из низините, скърбеше по неговия тежък живот и затова ненавиждаше всички, които се ползуваха от невежеството на масите, за да правят кариера или да трупат богатства. СбАСЕП, 46. Той ненавиждаше страхливците, ненавиждаше и себе си, когато се хванеше и в капка страхливост. Т. Монов, СН, 229. Намразих хората: презирах равните ми, а ненавиждах онези, които стояха над мене. Г. Райчев, Избр. съч. II, 130. Отначало този охранен ковач му беше неприятен, но сетне започна и да го мрази. А сега, като го видя да се разпорежда тук като някакъв началник, той го ненавидя от цялата си душа. Г. Караславов, ОХ III, 531. Отбягвай от злите хора, нагледвай добрите и ненавиждай пороците. П. Р. Славейков, СК, 106. ненавиждам се, ненавидя се страд., възвр. и взаим. Ненавижда са от много / добродетелний човек. Т. Шишков, Ч, 1870, бр. 3, 83. Ния беше чужда жена и как би се осмелил той да дигне открито поглед към нея! Тя беше жена на тоя човек до него, най-близкия му другар .. Тук никой не бе разбъркал живота му, а сам бе се заплел и се ненавиждаше за своята греховна страст. Д. Талев, ПК, 711-712. Двете семейства не

живееха добре, направо враждуваха, макар да бяха съседи и дори, както разправяха, имали далечно родство. Те просто се ненавиждаха. Никога не говореха спокойно един за друг. К. Калчев, ПИЖ, 65.