НЕНАВРЕМЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕНАВРЀМЕНЕН, -нна, -нно, мн. ‑нни, прил. Който става, извършва се не навреме, в неподходящо време. Те дори се погледнаха тъй, че в погледите им лесно можеше да се забележи мъката от ненавременната раздяла. Ст. Чилингиров, РК, 218. Та ние и без това сме закъснели. И неудобно е някак да смущаваме публиката с нашето ненавременно посещение. Г. Караславов, Избр. съч. III, 306. Той говори за ранната, ненавременна смърт на хубавия момък, за скръбта на майката вдовица. М. Грубешлиева, ПИУ, 119. Някои си казаха, че учителските събори в нашенско са ненавременни и следователно неползователни. Ч, 1875, бр. 1, 8.