НЕНАВРЕМЕННОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕНАВРЀМЕННОСТ
НЕНАВРЀМЕННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от ненавременен. Някъде се обади сойка, но така унило, така неохотно кряка, сякаш сама разбира ненавременността на крясъка си. Ем. Станев, ЯГ, 46.