НЕНАГЛЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕНАГЛЀДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. На който човек не може да се нагледа поради хубостта, красотата или поради обичта си. Той [Балканът] стои като страж над всички .. и в съзвучие с мистиката на Рила, с ненагледната хубост на Родопите .., с романтиката на Средна гора. П. Делирадев, БГХ, 20. А красота ненагледна бе виждал Руско с това пусто харамийско скитане — и нежни, леконоги момичета от Чеч бе срещнал, и бели кадъни от Гюмюрджина са го вълнували със загадъчните си тъмни очи. П. Константинов, ПИГ, 127. — Бре, то било същинско чудо денем из гората! Навред хубост, навред прелест ненагледна. Ем. Станев, ГЧ, 8. Малко ли дете милвам, мисля често: / сбогом, рожбо ненагледна ти! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 481.

НЀНАГЛЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който не може непосредно да се наблюдава, да се види. Ако ние се откажем от тези ненагледни, трудни за възприемане и странни за нас, .., принципи на механиката на микрочастиците, ние ще бъдем принудени да принесем тежки жертви за обясняване на явленията. Л. Митрини, ЗМ, 75.