НЕНАДАНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕНА̀ДАНО нареч. Остар. и диал. Ненадейно, неочаквано. Когато някой го втресе, изгърмяват ненадано с пищов до главата му, за да се стресне и така треската го оставя. Ив. Хаджийски, БДНН I, 143-144. И той му са обещал, че не ще да прати вече войни, но днеска, в светлое Христово воскресение, ненадано па дойдоха сто души войни в училището. АНГ I, 599. Често неприятелят нападаше ненадано, когато никой не бе готов да го посрещне. С. Радулов, НД, 57.