НЕНАДМИНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕНАДМЍНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който няма равен на себе си, който е пръв и не е надминат в нещо; несравним, безподобен. Запитах го защо той, ненадминатият майстор на репликата, не се е опитал в драмата.. Елин Пелин помълча .. и с някакво видимо усилие .. каза: — Опитах. СбАСЕП, 242-243. В областта на скулптурата [в древна Гърция] били създадени ненадминати и досега по своето съвършенство произведения. Ист. V кл, 87. Левски се прояви като ненадминат организатор на нашата националнодемократическа революция.