НЕНАКА̀ЗАН

НЕНАКА̀ЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не получава наказание, не е наказан. — Ако престъпника оставиш ненаказан, той ще ти се качи на главата. П. Михайлов, ПЗ, 20. — По-добре е да обвиниш десет невинни, нежели да оставиш ненаказан един виновен. Сичките либерале .. аз би обявил за виновни и обесил би ги. Л. Каравелов, Съч. VIII, 81-82. Наистина е казано, че Бог забавя, но не забравя, та и вас няма да остави ненаказани и на тоя, и на онзи свят. Ил. Блъсков, РК, 23.

Списък на думите по буква