НЕНАКАЗУЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕНАКАЗУ̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не подлежи на наказание, който не може да бъде наказан. Амнистията .. внуши увереност на всички, че те са ненаказуеми за своя разбойнически занаят. Д. Казасов, ВП, 461-462. Лицето му мигновено се облепи с алени петна, но като разбра, че ръката на сина е изцапана с петмез, на солидната му физиономия се върна онова скверно обаяние на ненаказуем човек. Д. Вълев, З, 152.