НЕНАКАЗУЕМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕНАКАЗУ̀ЕМОСТ, -тта̀, мн. няма ж. Книж. Отвл. същ. от ненаказуем. Разярен, убеден в своята сила и в своята ненаказуемост той [кметът] замахна и стовари тежката си ръка върху жената. Г. Караславов, ОХ I, 439.