НЕНАКЪРНЀН

НЕНАКЪРНЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е накърнен, не е засегнат; незасегнат. Бъдете уверени, че моите чувства към вас остаят ненакърнени. Ив. Вазов, ПЕМ, 27. И тогава тя [Ирина] се видя отново в чистотата на своята младост, ала горда в съзнанието си за ненакърнено достойнство. Д. Димов, Т, 684. От хероите на миналото най с непокътната душа и ненакърнено от неволи чувство остана [П.Р.] Славейков. П. Р. Славейков, Събр. съч. VI (1), 14.

Списък на думите по буква