НЕНАКЪРНЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕНАКЪРНЀНОСТ
НЕНАКЪРНЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от ненакърнен. Ботев и Каравелов .. продължиха да ги разпространяват [идеите си] във всичката им ненакърненост, без да обръщат внимание на изменените условия и среда. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 58.