НЕНАПИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕНАПЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. От който още никой не е пил. Събеседникът му неохотно вдигна чашката си, допря я до устните и пак я остави на масата ненапита. В. Ченков, ПС, 74. Не остана поток, ненапит от засъхналите устни на борците. Й. Радичков и др., ГСП, 6. "Старецът" има девет слугинки и други още девет робинки, които праща на една чешма, да му носят оттам ненапита вода. Христом. КМ II, 171. Невен цвете, Невено девойко, / море от как си се замомяла, / се ми ти са менци ненапити, / се ми ти е китка увехнала. К. Христов, СК, 73.

◊ Чиста (света, светена) вода ненапита. Разг. Ирон. Човек, който се представя или когото смятат за безгрешен, невинен. — Какво да кажа, когато нищо не знам? — погледна го Матьо открито и твърдо. — Чиста вода ненапита, а? — подигра го Злати Василев. Д. Ангелов, ЖС, 62. На всичко отгоре се оказа, че варненката има и дете, което ходи на училище! А да я погледнеш отстрани — света вода ненапита! Й. Попов, СЛ, 163.