НЕНАСИТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕНАСЍТЕН¹, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не може да насити глада и жаждата си. Малките ластовички са много лакоми и ненаситни. Родителите им през целия ден донасят храна. Зоол. VII кл, 110. Ненаситната птица поглъщала всичко, каквото ѝ попаднело. Гр. Угаров, ПСЗ, 294.

2. За глад, жажда — който е много силен и не може да се задоволи, да се засити; неутолим.

3. Прен. Който не може да бъде задоволен, наситен в желанията, стремежите си, обикн. към материални блага; алчен. Всекиму се падало по равен дял орница и всяка къща обработвала своите ниви според хората и силата си.. Пък и хората не били ненаситни на земя — нали човек има само две ръце и едно гърло, защо му е повече? А. Гуляшки, ЗВ, 7. Храната, казвам, е правила революциите. Е, след това на хората им се пощявало нещо повече от храна, но това е дълга история... Изобщо човек е ненаситен. Ем. Манов, ДСР, 90. Господи, сдържай силата му, защото най-страшни са бурите, подигнати от могъщ владетел, жаден за слава и ненаситен на победи. А. Гуляшки, ЗВ, 54. И хората приличат на нашите лисици. Младите биват буйни и ненаситни в удоволствията, а старите неизправими в скъперничеството си. Т. Икономов, ЧПГ, 100.

4. Прен. За чувства, желания, стремежи и под. — който е много силен и траен и не може да бъде удовлетворен, задоволен, успокоен; неутолим, ненаситим. Хубаво беше това лице в спокойния си, здрав сън, а майчината обич е ненаситна. Не можеше да откъсне поглед от него, след толкова страхове и тревоги. Д. Талев, И, 303. Разговорът ни протече бурно, но този път не ние, а децата задаваха въпросите. Любопитството им бе ненаситно, те искаха да узнаят толкова много за нашия стар свят. К, 1963, бр. 1, 6. Не ли ся срамувате вий да обезчестявате така старостта си..; да жертвувате и чест и имя на ненаситната ви алчност да трупате пара въз пара. М. Балабанов, С (побълг.), 60.

НЕНАСЍТЕН², -а, -о, мн. -и, и (остар.) ‑тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не се е наситил на нещо. Туристите, ненаситени на гледката още, зеха да се връщат. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 41. [Княгинята] взимаше огледалото със жадна ръка и после го оставяше ненаситена, .. като че ли скърбяща за прекрасния образ, който умираше в позрачното му дъно. Ст. Загорчинов, ЛСС, 73. И така живота ще премина / ненаситена, ненаживяна. — / А кога умра сама, в чужбина, / кукувица-бродница ще стана. Е. Багряна, ВС, 33. Айде, Недо, да бегаме, / дан' загинеш още млада, / още млада и зелена, / на младост ненаситена. Нар.. пес., СбБрМ, 359.

2. Остар. Който не е задоволен, удовлетворен от нещо. Нашето простолюдие .. за нищо друго не са счита, освен за оръдие, с което да са задоволяват ненаситените му владетели. НБ, 1876, бр. 20, 77. Ненаситен Величко от сичко подробно разказано от Пенча, той пак повтори и потрети да го подпитва за това, за онова. Ил. Блъсков, ДБ, 64.

3. За цвят — който не е много добре изразен, не е много силен, ярък. Картината е в меки тонове, с ненаситени цветове.

4. Хим. Физ. За разтвор — който може да поеме в себе си повече от поставеното разтворимо вещество. Ненаситен разтвор на глауберова сол.

5. Хим. За органични съединения (въглеводороди и техните производни — алкохоли и киселини) — който се състои от молекули с по-малък брой водородни атоми от наситените и могат да присъединяват водород или други атоми или атомни групи.

◊ Ненаситени въглеводороди. Хим. Въглеводороди с отворена верига, в чиито молекули между водородните атоми има двойни или тройни връзки; непределни въглеводороди. Етиленът е много реактивоспособен и встъпва в присъединителни реакции поради наличието на двойната връзка. Ето защо той се нарича ненаситен (непределен) въглеводород. Хим. Х кл, 31.