НЕНАТРАПЧИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕНАТРА̀ПЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не се натрапва, не досажда. Нежната сила, упоритата сдържаност, ненатрапчивата настойчивост, негорделивото умение — това са все синоними на вълшебството, наречено тактичност. Б. Болгар, Л, 1965, бр. 2, 61. Гласът ѝ беше спокоен и тих, но Петър долови потиснатата ненатрапчива тревога на тая жена, която му се отдаде, без да знае обичана ли е, или не. И. Петров, НЛ, 37. Тя никога не се бе стремила съзнателно да се харесва, да привлича върху себе си чуждото внимание, .. Това беше в нрава ѝ — сдържан, уравновесен и не без една скрита, ненатрапчива гордост. Д. Талев, ПК, 88.