НЕНАУЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕНАУ̀ЧЕН¹, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който не е съобразен с научната истина. Силен тласък върху развитието на стопанския живот дали Великите географски открития. Те разширили кръгозора на хората и нанесли тежък удар на религията и на ненаучните разбирания и обяснения на света. Ист. VIII кл, 4. Народниците и техните "теории" били разгромени научно от Д. Благоев. В редица статии той разкрил ненаучния характер на народническите възгледи за общественото развитие. Ист. Х и ХI кл, 224. Ако има ненаучни гледища, трябва да дадем отпор. Й. Попов, ЖП, 37.

НЕНАУ̀ЧЕН², -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е научил, заучил, усвоил нещо добре. Човек се учи доде умре и пак остава ненаучен. П.Р. Славейков, БП II, 208.

2. Който не е научен, заучен, усвоен добре. И тая сутрин децата дойдоха с ненаучени уроци. Л. Александрова, ИЕЩ, 44.