НЕНАЧЕНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕНАЧЀНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е наченат; непокътнат. На няколко пъти той се надигаше да поизлезе, но сватбарите тропваха пред него нови чинии, пълни с димящи яхнии, .., разчупваха неначенати хлябове, даваха му да опита ту от едно вино, ту от друго. Г. Мишев, ЕП, 137. Върху ниска полирана масичка, .., бе наредено неначенато ядене — салам, кашкавал, консерви, няколко парчета шоколад и бутилки с вино. П. Вежинов, ВР, 275.