НЕНОРМАЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕНОРМА̀ЛНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество или състояние на ненормален. Трябва да забележим, че ний, когато говорим за ненормалността на нашия общественодомашен живот, разбираме преимуществено нашия живот по границата. П.Р. Славейков, Р, 20.

2. Отклонение от нормалното състояние, развитие на нещо. Умората, от която се оплаквате, не произлиза единствено от усилените ви занятия, а от органически ненормалности. Ив. Вазов, Съч. ХI, 116. При първото клетъчно деление след лъчевия удар в клетката се наблюдават някои ненормалности. Вл. Андреев, АЕ, 25.