НЕНУЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕНУ̀ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който не е нужен, необходим, потребен на някого, на когото никой не държи; непотребен, излишен. Противоп. необходим. Невзрачен човек дотогава, никому ненужен, загубен между другите, той отведнъж доби почит. Елин Пелин, Съч. IV, 272. Липсваше им дете... Взеха чуждо.. ето, имат сега и свое... Другото, чуждото, сега се оказва ненужно... и те гледат на него като на бреме. М. Грубешлиева, ПП, 100. Ние сме принудени да изучаваме даже и оние природни явления, които на пръв поглед ни са чинат второстепенни, отдалечени и ненужни. Знан., 1875, бр. 18, 288.

2. Който не се употребява или не може да се употреби и не е нужен, потребен; непотребен. Противоп. необходим. Навсякъде беше прашно, по скъпите мебели се мяркаха натрупани всякакви нужни и ненужни вещи, по пода имаше скъсани и смачкани хартии. П. Спасов, ХлХ, 184.

3. Който се използува, употребява излишно, без нужда; излишен, непотребен. Противоп. необходим. В текста се използуват ненужни думи. // Който става, извършва се или възниква някъде без нужда и без полза; излишен. Ненужни обяснения. Ненужна суматоха.