НЕОБВИНИМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕОБВИНЍМ
НЕОБВИНЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да бъде обвинен. Опитваше се заедно с него да обвинява необвиними неща и в тези редки случаи .. той беше много мил с нея. Д. Цончев, ЧС, 84.