НЕОБГЛЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОБГЛЀДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Поет. За пространство, територия и под. — който не може да бъде обхванат с поглед поради огромните си размери; необозрим, необятен, необхватен, безпределен, безкраен, безконечен. Земя имаше много — хлебородни полета и необгледни морави, виеха се из клисурите буйни реки, .. към небесата вдигаха заснежени чела могъщи и още непребродени планини. А. Гуляшки, ЗВ, 49. Земя, необятна, земя необгледна, / ти, родна сестра, / земя и богата, и просешки бедна, / кажи ми, защо ги събра? Д. Дамянов, ПОС, 30.