НЕОБЕЗПОКОЯВАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОБЕЗПОКОЯ̀ВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е оставен на спокойствие, който не е безпокоен, не е смущаван. Еднички бездомните кучета лежат неподвижни и необезпокоявани в топлия прах насред улицата; тях всеки избикаля, никой не дръзва да им развали съня. Ст. Дичев, ЗС II, 512. Много села от Котленския балкан, които търсели сигурно убежище, където можели да останат необезпокоявани от турците, се заселили на мястото на днешния град. Й. Радичков, ГСП, 146. Не му се прибираше в квартирата и реши да слезе към центъра, където винаги имаше народ и в навалицата може да се разхожда и мисли, необезпокояван от никого. Г.. Мишев, ЕП, 121. От незапомнени векове в тези котловини е цъфтял живот, необезпокояван от никакви нашествия. А. Страшимиров, Съч. V, 147.