НЕОБИКНОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕОБИКНОВЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се различава от обикновеното, редовното, често срещаното; необичаен, особен, странен. Както ставаше при някоя необикновена случка — сбиваха се или отвличаха мома, — и сега всички се спуснаха към това място. Й. Йовков, Разк. I, 112. Първото нещо, което ме учудва, то е необикновеното движение по шосето. Л. Стоянов, Х, 46. Надали е имало столица някъде, на която царският палат да е стоял на такова необикновено място, каквото е Царевец. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 174. Всички, от старците до децата, вземаха участие в необикновения празник. К. Велков, СБ, 132. // Който се отличава, изпъква сред подобните си, сред най-често срещаните от същия вид с някакви качества, особености; изключителен, забележителен, удивителен, невероятен. Яворов непрестанно растеше в очите на всички ни като необикновена, изключителна личност. М. Кремен, РЯ, 525. Често тя влязвала при младите патриоти да слуша що си говорят, насърчавала ги в святото им предприятие .. Да, баба Тонка била необикновена жена. З. Стоянов, ЗБВ I, 145. Пушкин е необикновен художник на словото. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 183. Долу Искърът шуми. Над него високи диви върхове и чукари.. Но най-любопитни и необикновени са скалистите, които се издигат отвъд реката. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 49. Успехът на тая необикновена книга е чуден, почти безпримерен в историята на всемирната литература. ССГ (превод), II.
2. Който се проявява с голяма сила, във висока степен; извънреден, изключителен, невероятен. Учениците към края на разказа му вече бяха престанали да се смеят, а сега с необикновено напрежение чакаха какво ще кажа аз. Л. Александрова, ИЕЩ, 123. Чувствувах се много добре — необикновена радост се разливаше по всичките ми жили. Г. Райчев, Избр. съч. II, 218. В душата му се бе мернало безпокойството. И макар да имаше необикновен талант да намира навсякъде радост, той изпита горчивина и леко разочарование. Ив. Мартинов, ДТСЗ, 49. Денем звуците по-мъчно се различаваха, но нощем те се чуваха с необикновена яснота и отчетливост. П. Вежинов, СО, 139. Безумието, празноглавието и идиотизмът се ползуват с различни привилегии; а умът, званието и образованието се преследват с голяма ненавист и с необикновена ярост. Л. Каравелов, Хр. Ботев, ЗК, 226.