НЕОБИЧА̀ЙНО

НЕОБИЧА̀ЙНО нареч. 1. Не както обикновено, не както редовно, не както е прието; необикновено. Чувах как публиката в салона необичайно зашумя. Ст. Грудев, АБ, 34. Една вечер Николинка необичайно закъсня. Ст. Марков, ДБ, 184. На прага се появи възрастен господин с бомбе и бастун, с необичайно вдигнати крачоли на панталона, под които се виждаха яркосини чорапи. Ем. Станев, ИК I и II, 127. Момчетата заминаха тази сутрин и у нас стана необичайно тихо и пусто. А. Гуляшки, МТС, 339. // Нехарактерно, неприсъщо. Необичайно за гъркините Мери ни изненада със светлата си руса коса и големите си сини очи, които бяха като бистри езерца върху бялото хубаво лице. Ив. Мирски, ПДЗ, 181. Живопистта в църквата "Св. 40 мъченици" понякога се отклонява от строгите предписания на византийския църковен канон .. Такива са например образите на св. Елисавета и св. Ана, които необичайно за византийската живопис са представени с малки деца в ръцете. Ст. Михайлов, ЕБС, 101. Необичайно за нрава си, Салчо мълчеше. Мълчаха и другите двама. Б. Болгар, Б, 39.

2. В съчет. с прил. или нареч. Много, твърде много, във висока степен; извънредно, необикновено. Гъстата червенина започна да се топи, да се губи от лицето му и то стана необичайно бледо. Б. Несторов, АР, 14. Кафенето в дъното на площада гъмжеше от хора .. Беше необичайно топло за това време на годината. А. Христофоров, А, 238. Тази година зимата в долината на река Янтра продължи необичайно дълго. Г. Русафов, ИТБД, 61. Настъпи есента. Заредиха се отрано необичайно студени дни... М. Грубешлиева, ПИУ, 223. Напоследък е необичайно студено.

Списък на думите по буква