НЕОБИЧА̀ЙНОСТ

НЕОБИЧА̀ЙНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от необичаен. Освен измислици и съчинени истории тя обичала да представя и онова, което виждала и което правело впечатление със своята необичайност, например циганския катун край село Сердимен и продавачите на панаирджийските сергии. Ст. Грудев, ББ, 39. Ако новото Търново днес поразява погледите на чужденците с голямата си и рядка живописност, старото, Асеновградското Търново, ги е смайвало още повече с необичайността на местоположението си. Ив. Ва‑

зов, Съч. ХIV, 30. Необичайността и непривичността са обикновен спътник на новаторското дело в изкуството. ЛФ, 1957, бр. 31, 4.

Списък на думите по буква