НЕОБОРИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОБОРЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Книж. Който не може да бъде оборен, опроверган, отхвърлен; неопровержим, безспорен, неоспорим. Тая живо написана книга [Славянобългарска история] е била твърде интересно четиво за българина: ..; будила е гордост у него, .. давала му е основания, необорими доводи, да се противопоставя на гръцките и сръбски насмешки. Б. Пенев, НБВ, 60. Доказателствата за ви‑

новността на Младена бяха така ясни и необорими, щото сам защитникът .. го счете за крив и се ограничи да иска за подсъдимия не оневинение, а по-слабо наказание... Ив. Вазов, Съч. VII, 130. А ако сте са вразумиле и сте разбрале вече тая необорима аксиома, то помогнете ни да кажем на народа, че само огън и меч, кръв и революция ще да го избавят от смърт и от пропадание. Хр. Ботев, Съч. 1929, 196. Необоримо твърдение.

2. Който не може да бъде преодолян, превъзмогнат; непреодолим. Не укор заслужава той, а преклонение пред неговото чувство за велика правда, пред необоримата му нравствена сила! М. Кремен, РЯ, 505. Под влиянието на новите революционни идеи .., особено под необоримото въздействие на революционната обстановка, Вазов започва да пише бунтовни песни. Г. Цанев, СИБЛ, 133. Малоумният чувствуваше от най-ранно детинство необорим животински страх пред големия си брат. Г. Райчев, Избр. съч. I, 92. От млада още връст той усещал необоримо влечение към монашеско житие. Лет., 1876, 35.

3. Остар. Който не може да бъде победен, покорен; непокорим. А градът, така силно естеством и художеством укрепен, почиташе ся за необорим. Г. Кръстевич, ИБ I, 391.