НЕОБУЗДАНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОБУЗДА̀НОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от необуздан; неудържимост. Стихията на тия въоръжени гъсти редици, необуздаността им, тяхното "няма връщане" се предаваха на тълпата. Ст. Дичев, ЗС I, 166. Роден и отраснал сред безкрайната дива унгарска степ .. той [Петьофи] още от дете се е побратимил с нея и като че ли тя е възпитала у него онзи горд размах на духа, оная необузданост на поривите, с които той тъй омагьосва всякого и които придават такава омая на песните му. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 137.