НЕОБУТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОБУ̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е обут; бос. Детето е още необлечено и необуто, ще изстине.

2. Който е лошо или неподходящо обут. Основния аргумент на войнствената партия е следующия: "Войската е гладна и необута". НБ, 1877, бр. 74, 287. Беднякът гол и необут, / не виждал повече пари, / сред своя непосилен труд / е свикнал да брои до три. Хр. Смирненски, Съч. II, 136.