НЕОБХВАТНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОБХВА̀ТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от необхватен; необятност, необозримост, безпределност. Зная, че човешката глава е тясна и малка за жестовете на мисълта; жестовете на мисълта в тундрата ми изглеждат като детски усилия да се обгърне тая необхватност. Й. Радичков, НД, 132. Особената структура на големия град и необхватността на живота в него сякаш обръщаха човека навътре към собственото му битие. Д. Фучеджиев, Р, 143.