НЕОБЩЍТЕЛЕН

НЕОБЩЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни,

прил. Който не обича да общува, който е затруднен при общуването си с хората и страни от тях; затворен, неразговорлив, мълчалив. Противоп. разговорлив, отворен. Много ѝ се искаше да го заговори, да го запита за това-онова, да научи какво го гризе отвътре, но не смееше — от малък той си бе затворен, необщителен, никому не се оплакваше, сам страдаше и сам се тешеше. Г. Караславов, ОХ IV, 369. Преди го мислех за студен, затворен, необщителен, а всъщност при разговор с този човек виждах колко е сърдечен, топъл, общителен. СбАСЕП, 235. И внезапно така сам всред голото поле ..на него му се стори, като че ли не е той същият — инженер Манев, .. мълчалив и необщителен човек, който обича старите разкази на пътешествениците за зверове и пустини, който е чел Пушкин и Тургенев. П. Вежинов, ВР, 246. Той никак не бил человек темерут и необщителен, вкъщи той обичал да си почива подир трудовете посред своите приятели. Н. Михайловски, РВИ (превод), 122. // Присъщ, свойствен на човек, който не обича да общува. Със своя необщителен и затворен характер, предразположен към меланхолия, Боромини стои в пълна противоположност на жизнерадостния, тщеславен и светски човек Бернини. М. Бичев, АНВ, 83.

Списък на думите по буква