НЕОБЯСНЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от необясним. Сборното същество НИЕ органически изхвърля като чужда присадка всякакво чувство на неопределеност, на необяснимост, на смущаваща тайна. Затова сме се съчетали в група. Бл. Димитрова, Лав., 192.