НЕОБЯТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОБЯ̀Т, мн. няма, м. Поет. Рядко. Необятност. В едно сърце се сбират територията на отечеството, необятът на планетата, дишането на космоса. П. Матев, ПОС, 82. Празен лист на масата белее. / Неизписан още бял квадрат. / Но във него, празния, живее / вече целия безкраен свят. / .. / Празен лист, побиращ необята, / остани си все нестигнат плод! Д. Дамянов, ПИЩ, 17.