НЕОБЯТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОБЯ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Поет. 1. За пространство, територия и под. — който не може да бъде обгърнат с поглед поради огромните си размери; необхватен, необозрим, необгледен, безпределен, безкраен, неизгледен. Необятната равнина чезнеше далеко напред в някаква мъглява светлина и като че ли нямаше граница и край. Д. Талев, С II, 225. И в душата ми, като отдавна виден сън, долитаха тихите вълни от сребърния звън на стадата, идиличният лъх на старите овчарски повести, пролетният накит на зелената и необятна степ. Й. Йовков, Разк. II, 94. Вечерното небе над Атина е просто приказно: черносиньо, необятно и осеяно с едри трепкащи звезди. Б. Райнов, ГН, 7. Сякаш от засипания път, от накитените с бели грудки клони на храстите, от цялото необятно заснежено поле струи нежна синкава светлина. С. Северняк, ИРЕ, 17.

2. Прен. Обикн. за чувства, качества — който се проявява в изключително висока степен и сила; безграничен, безпределен, безмерен. — Какво преследва геният и в името на що е посветил своите денонощия? — само в името на голямата, необятна любов. Д. Немиров, Д, 107. Като хванеш погледа на Зорка, сякаш земята се разтърсва под тебе .., енергия се събужда в тебе, и смелост, и необятна доброта. Бл. Димитрова, Лав., 142. Планината беше им дала всичките дарове на своята необятна красота и на своята тайнствена сила. К. Величков, ПССъч. I, 117. В съсипните на великите надежди, / в пепелището на бляно‑

вете златни — / сред мечти във траурни одежди / песник ходи в скърби необятни. Ив. Вазов, Съч. v, 189.