НЕОДОЛИМО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОДОЛЍМО нареч. Остар. Книж. Непреодолимо. Може би, миналото, .., да крие някои очарователни образи, някои светли минутки, които неодолимо те мамят към себе си и те теглят от живата действителност. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 51.