НЕОДУШЕВЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Отвл. същ. от неодушевен (в 1 знач.).
2. Грам. Подкатегория на категорията одушевеност — неодушевеност, която е присъща на съществителни имена, отнасящи се до неживата природа.