НЕОДЯЛАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОДЯ̀ЛАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е одялан, издялан; груб, негладък. Дюкянчето беше почти празно — в дъното бяха нахвърляни няколко връзки дрянови пръчки, неодялани орехови трупчета и черешови клони. Д. Спространов, С, 64. На два ката, изградена от сиви, неодялани камъни, тя приличаше повече на старинна крепост. Д. Спространов, ОП, 33. ● Обр. Днеска всичко, що се пише на български, е дебело, неодялано, защото още не се е обработил и устоял езикът ни, не е приел образа си. Н. Бончев, Съч. I, 160. // Който не е окастрен, одялан; неокастрен. Неодялана пръчка.

2. Прен. Разг. За човек — който е груб, непохватен, тромав; недодялан. Стоил се отнасяше сега към Делча прекалено внимателно .. Какъвто си беше голям, неодялан и тромав, той и това вършеше тъй непохватно и смешно, че младият момък се конфузеше и червеше. Й. Йовков, Разк. I, 52. Трите двойки танцуват по всички правила на танцовото изкуство и все пак се блъскат една о друга, като си казват "пардон", ала най-неодялан е агрономът, който се движи като танк и настъпва непрекъснато жена си по мазола. Св. Минков, РТК, 162.